Image 1
Image 2
Image 3
Image 4
Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)
Get Adobe Flash player

Работно време:


Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Хелвеция

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Грифоните

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Оструша

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Етнографски Комплекс "Кулата"

по предварителна заявка


Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

 


 

„Хайдути и поборници”, Кънчо Стоянов


От спомените на съвременниците разбираме, че в навечерието на Априлското въстание в селата, по-отдалечени от града, усилено се подготвяли: ковали се ножове, леели се куршуми, купували се пушки и пищови. Свещеник Васил Джобов от с. Средногорово пише в дневника си, че имал пушка и си купил калъчка. Няколко младежи като него също имали оръжие и „очаквали всеки ден известие".
В спомените на Иван Иванов от с Карагатлий (Виден) четем, че един ден в селото се появил Гавраил Хр. Пинтев от с. Шипка с „една талига …пълна с остри ятагани."…

Все по това време Станьо Гъдев и Христо Патрев провеждат събрание в с. Шипка. Членовете на революционния комитет обещали да съберат стотина младежи да участват във въстанието. Събирания били проведени в с. Хаинето (Гурково), с. Дъбово и в други селища. В това отношение не останал назад и Казанлък. Революционно настроените младежи си набавили оръжие, което после заровили в зимника под къщата на Хр. Т. Шипков от Къренската махала. Куршуми се леели в дома на Генчо Скордев.

Въпреки че е имало известна подготовка за въстание, комитетите не поддържали здрава връзка по между си, не са имали изтъкнат организатор и водач. Окръжният революционен комитет в Стара Загора бил разгромен през 1875 г. и нямало кой да оглави подготовката за ново въстание в този край.

Независимо от това, че Казанлъшкия край не се вдига на борба, отделни негови представители взели участие Априлското въстание.

Христо Патрев бил войвода на Новомахленската чета, действаща в Тревненско; Станьо Гъдев бил подвойвода на същата чета; Никола Кавалов влизал във военния съвет на Дюстабановата чета; Стоян Чучуваров прекъснал телеграфните жици между Габрово и Търново — всички те са от село Шипка. Гавраил Хр. Пинтев от с. Шипка, изселен в Тулча и Георги Попов от Казанлък, намирал се по това време Цариград, снабдявали въстаниците с оръжие.

В четата на Христо Ботев вземат участие Цанко Минков от с. Турия, Павле Александров от Казанлък и Тодор Минков от с. Долно Сахране. И в малката чета на войвдата Таньо Стоянов, която минала Дунава през Олтеница на 17 май 1876 г. имаме двама представители: дядо Никола и дядо Стойко от с. Хаинето.

Ще кажем няколко думи и за Стоян Михайлов, един заслужил българин, един казанлъшки „Странджа", според определението на Чудомир. Той се изселва в Браила и там отваря кръчма и гостилница. Кръчмата била украсена с портрети на българските царе. При него се хранели: Стефан Караджа, поп Харитон, Иван Пейолу — знаменосецът на Караджата... Освен това на мнозина им оправял тескеретата, жена му ги лекувала, когато се разболеят, а когато тръгвали за Балкана им поръчвала дрехи и ги плащала с нейни пари.

„Не е никак чудно — пише Чудомир — този щедър покровител на българските революционери в Браила да е бил един от живите образи, от които народния поет Иван Вазов е създал знаменития свой Странджа от пиесата „Хъшове".

След разгрома на Априлското въстание, оцелелите по борници се записали в Опълчението и участвали в Освободителната руско-турска война през 1977/1878 г. Те влизат с отряда на ген Гурко в Казанлък, заедно се радвали на свободата и слушали как българите се оплакват на генерала от каймакамина, който ги псувал и заплашвал с бой до смърт. Стотици българи с коли прекарвали припаси до с. Шипка, а от там на ръце трябвало да изнасят тия припаси горе, по височините на Балкана при турските укрепления. Каймакаминът, който се разпореждал с пренасянето на припасите, говорел на турските войници да бият българите, ако бързо не принасят, та той да чува плачът им чак в Казанлък.

По времето, когато Сюлейман паша напряга всички сили да превземе връх Шипка, градоначалникът на Габрово Пас¬кал Паскалев издал заповед да бъдат изклани докараните в габровския затвор 38 души турски башибозуци, вършили грабежи и убийства, хванати от казаците в Казанлъшкото поле. По негова заповед се извършило и обесването на Казанлъшкия каймакамин на една върба до Падаловия мост на Янтра.

В многовековната борба за оцеляване българите са дали много жертви — хайдути и поборници, ятаци и съмишленици; плащали са кръвен и зъбен данък, отвличани били жени и особено млади момичета, откарвани в конаци и хареми и насилствено потурчвани.