Image 1
Image 2
Image 3
Image 4
Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)
Get Adobe Flash player

Казанлъчани почетоха паметта на героите от Априлското въстание

Слово по повод честване на 141 –вата  годишнина от Априлското въстание  пред паметната плоча на Стефан Почеков изнесе Марияна Ибришимова, уредник в Исторически музей „ Искра“.

Тя подчерта, че идеята е това честване да се превърне в традиция в Казанлък. Паметна плоча на Стефан Почеков бе открита на 1 ноември 2016г., недалеч от родната къща на патриота като бе изградена със средства събрани от Инициативен комитет по инициатива на Недялко Пъков. На отбелязване на годишнината  присъстваха и ученици от ОУ „П. Хилендарски”, които изпълниха стихове за Априлското въстание. Пред паметната плоча венци положиха представители на ИМ „Искра”, на Тракийско дружество Казанлък, на ТД „Орлово гнездо”, граждани.

СТЕФАН ПОЧЕКОВ
Корените на родословното дърво на Стефан Почеков трябва да търсим в оня град, който написа кървавото писмо за обявяване на Априлското въстание. А още по-назад, по време на кърджалийските размирици, много хора от Копривщица и Клисура, се изселват в различни градове в страната. В Казанлък дошли: чорбаджи Грую, баща на богатия Стоенчо Груйолу, Почекови, Мерджанови, Пипалови и др….

Стефан Почеков е роден в Казанлък през 1850 г. Той става учител в Казанлък и се проявява като добър общественик. Заедно с Йордан Манолов Стателов е един от основателите на ученолюбива дружина „Искра", а през 1874 г. бил избран за председател на настоятелството на „Искра". Развива оживена културно-просветна дейност и пропагандира идеите на националната революция сред младежта…

Гърмът на паметната първа пушка на Априлското въстание от Копривщица достигнал до Клисура. Народът въстанал. Турците били прогонени, но радостта на клисурци била кратка. Безпощадният враг нападнал града и го опожарил.
След разгрома на въстанието, Стефан Почеков се пре¬хвърлил в Копривщица, за да продължи борбата. Включва се в четата на Т. Каблешков и го следва неотлъчно в Стара планина. На 30 април 1876 г. през нощта четата потегля за Троянския балкан. След тежки преходи и сражения от нея остава малка група, състояща се от Т. Каблешков. Найден поп Стоянов, Г. Търнев и Стефан Почеков. Ранени и крайно изморени, те се скитат няколко дни из Троянския балкан. Над с. Чифлик били застигнати от башибозушка потеря. В завързалото се сражение Найден поп Стоянов и Тодор Каблешков били заловени живи, а Г. Търнев и Стефан Почеков – били пронизани от башибозушки костюм.

„Хайдути и поборници”, Кънчо Стоянов, София, 2007.


Free Joomla Extensions