Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)


Почивни дни за всички обекти на ИМ „Искра”, гр. Казанлък за 2018 година:
01 януари 2018 – Нова Година
6, 7 и 8 април 2018 – Великден
24 и 25 декември 2018 – Бъдни вечер и Коледа
31 декември 2018 – Нова година


Работно време:


Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 18:00 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 18:00 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Гробницата в могила Хелвеция

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Гробницата в могила Грифоните

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Могила Оструша

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Етнографски Комплекс "Кулата"

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

 


 

„Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“

На 12 април 2018 година (четвъртък) от 17:30 ч. в Музей на розата – Казанлък ще бъде открита изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“. Изложбата е посветена на 152 годишнината от рождението на големия български историк-медиевист проф. Васил Златарски (14 ноември 1866 – 15 декември 1935)  и се организира от Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък и Исторически музей „Искра“.


Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г., един от четиримата синове на Никола Златарски. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От есента на 1895 г. животът му е свързан с Висшето училище (днес Софийския университет). На два пъти става ректор на Университета през 1913 и 1924 г.. От 1900 г.  Златарски е член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано на Българска академия на науките), а от 1921 г. до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет и е дългогодишен председател на Българското историческо дружество. Сред обширното му книжовно творчество безспорно най-ярко се откроява неговата „История на средновековната българска държава“ в три тома. По света няма историк, изкушен от средновековната българска история, който да не е запознат с това фундаментално изследване.