Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)

Opening hours:


Museum of History "Iskra"

every day from 9:00 to 17:30


Museum of Roses /Rosarium park/

every day from 9:00 to 17:30


Kazanlak Tomb /replica/
every day from 9:00 to 17:00


Tomb of Seuthes III
every day from 9:00 to 17:00


Temple in mound Shushmanets

every day from 9:00 to 17:00

Тomb in mound Helvetia
every day from 9:00 to 17:00


Tomb in mound of Griffins
every day from 9:00 to 17:00

Temple in mound Ostrusha

every day from 9:00 to 17:00


Ethnographic museum Kulata
with prior request


Home Petko Staynov
Tuesday from 09:00 to 12:00 h.
Wednesday from 09:00 to 12:00 h. And from 13:00 to 18:00 h.
Thursday from 09:00 to 12:00 h. And from 13:00 to 18:00 h.
Friday from 13:00 to 18:00 h.
Saturday from 09:00 to 12:00 h. And from 13:00 to 18:00 h.


„Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“

На 12 април 2018 година (четвъртък) от 17:30 ч. в Музей на розата – Казанлък ще бъде открита изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“. Изложбата е посветена на 152 годишнината от рождението на големия български историк-медиевист проф. Васил Златарски (14 ноември 1866 – 15 декември 1935)  и се организира от Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък и Исторически музей „Искра“.


Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г., един от четиримата синове на Никола Златарски. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От есента на 1895 г. животът му е свързан с Висшето училище (днес Софийския университет). На два пъти става ректор на Университета през 1913 и 1924 г.. От 1900 г.  Златарски е член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано на Българска академия на науките), а от 1921 г. до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет и е дългогодишен председател на Българското историческо дружество. Сред обширното му книжовно творчество безспорно най-ярко се откроява неговата „История на средновековната българска държава“ в три тома. По света няма историк, изкушен от средновековната българска история, който да не е запознат с това фундаментално изследване.