Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)

Horario:


Museo Histórico "Iskra"
Todos los días de 9:00 a 17:30


Museo de la Rosa

Todos los días de 9:00 a 17:30


Copia de la Tumba tracia de Kazanlak
Todos los días de 9:00 a 17:00


Tumba de Seuthes III
Todos los días de 9:00 a 17:00


Templo en el montículo - "Shoushmanets"

Todos los días de 9:00 a 17:00

Complejo Etnográfico "Kulata"
con solicitud previa


Casa museo Petko Staynov
Martes –de 09:00 a 12:00h.
Miércoles – de 9:00-12:00h y de 13:00-18:00h.
Jueves – de 9:00-12:00 h y de 13:00-18:00h.
Viernes - de 13:00 a 18:00h.
Sábado – de 9:00-12:00 h y de 13:00-18:00h.

„Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“

На 12 април 2018 година (четвъртък) от 17:30 ч. в Музей на розата – Казанлък ще бъде открита изложбата „Васил Златарски – епоха в българската историческа наука“. Изложбата е посветена на 152 годишнината от рождението на големия български историк-медиевист проф. Васил Златарски (14 ноември 1866 – 15 декември 1935)  и се организира от Научния архив на БАН, Регионален академичен център – Казанлък и Исторически музей „Искра“.


Васил Златарски е роден в Търново през 1866 г., един от четиримата синове на Никола Златарски. Завършва класическа гимназия (1887 г.) и история в Санктпетербургския императорски университет през 1891 г. Специализира в Берлин през 1893-1895 г. От есента на 1895 г. животът му е свързан с Висшето училище (днес Софийския университет). На два пъти става ректор на Университета през 1913 и 1924 г.. От 1900 г.  Златарски е член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. преименувано на Българска академия на науките), а от 1921 г. до смъртта си е заместник-председател на БАН. Член-кореспондент на Руската академия на науките в Санкт Петербург, дописен член на Чешката академия на науките в Прага и на Югославската (Южнославянската) академия в Загреб. Почетен доктор на Харковския университет и е дългогодишен председател на Българското историческо дружество. Сред обширното му книжовно творчество безспорно най-ярко се откроява неговата „История на средновековната българска държава“ в три тома. По света няма историк, изкушен от средновековната българска история, който да не е запознат с това фундаментално изследване.