Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)


Почивни дни за всички обекти на ИМ „Искра”, гр. Казанлък за 2020 година:

17 април 2020 – Великден
24 и 25 декември 2020 – Бъдни вечер и Коледа
31 декември 2020 – Нова година

01 януари 2021 – Нова Година


Работно време:



Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.



Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Хелвеция

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Гробницата в могила Грифоните

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Оструша

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Етнографски Комплекс "Кулата"

от 13 април 2020 - всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.



Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.




„Пантеон на Българското възраждане“

На 20 февруари (четвъртък) 2020 г. от 17:30 часа  Музеят на розата съвместно с Регионален академичен център - Казанлък домакинстват на документалната изложба „Пантеон на Българското възраждане“.
Входът е свободен.

Експозицията, включваща 12 постера с непубликувани снимки и документи на изявени възрожденски дейци, е организирана от Научния архив на БАН.

Ценните материали са част от колекциите на художника Александър Алексиев и инж. Георги Мъндев, които лично ще открият експозицията. Представени са личности от националноосвободителните и църковни борби, борци за просвещение и търговци. Изложбата, посветена на 150-годишнината на БАН, всъщност има непосредствена цел да съхрани паметта за примера на българските възрожденци пред съвременните поколения.

Интересната експозиция ще бъде достъпна за посещения от гражданите и гостите на града до 15.03.2020 година.

Ценните материали са част от колекциите на художника Александър Алексиев и инж. Георги Мъндев. В 12 табла са показани личности от националноосвободителните и църковни борби, борци за просвещение и търговци. Изложбата, посветена на 150-годишнината на БАН, тръгна по Регионалните академични центрове в страната, а през септември ще бъде в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

„С голямо огорчение ще кажа нещо, което всички знаем - Няма държавна политика по изкупуване на архиви.

Виждам пред очите ми да минават изключително ценни документи и снимков  материал, но за съжаление няма политика и финансиране, за да може това национално богатство да бъде съхранено“, разказа проф. Лизбет Любенова, директор на Научния архив на БАН. Тя допълни, че академията е в абсолютна невъзможност да се справи с този проблем, който е от национално  значение. „Въпреки това със скромните си усилия на учени правим всичко възможно да съхраняваме и показваме на обществеността онова, което достига до нас - този път с подкрепата на младите колеги докторанти и студенти Ангел Георгиев и Мила Кръстева“, отбеляза проф. Любенова.

Художникът Александър Алексиев и инж. Георги Мъндев представиха част от уникалните си колекции.

Александър Алексиев направи няколко подаръка на БАН: ръкопис на Димитър Паничков (табло 3) от 1862 г. Това е човекът, който печата вестниците на Христо Ботев, купува печатницата на Драган Цанков. „Представете си как са работили тези хора за майка България. Паничков си отива в мизерия. Както и Димитър Горов (табло 1), който ни гледа от таблото. Той въоръжава четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Дава последните си пари на Стефан Стамболов и Христо Ботев да издадат единствената си стихосбирка приживе. Накрая остава с 3 гроша и казва на жена си: „Ето ти 3 гроша да запалиш свещичка на гроба ми.“ Такава е съдбата на повечето хора, които работят в полето на духовността“, заключи художникът.

„Дарявам и тази снимка на Тодор Пулиев - един от видните търговци, който е от Одеса. Тя е от архива на Атанас Узунов, заместника на Левски. Купил съм я преди 2000 година от мой колега. Поиска ми 300 долара. Нямах толкова, дадох му акварел на Харалампи Тачев. Правим всякакви комбинации, за да задържим архивите в България. Защото архивът на  Алеко паша Богориди замина в Гърция.

Хората продават, без да им пука!

А такива като нас - ние сме малцина, сме пчелите, които събираме меда в кошера  на българската памет.“

Алексиев дари и писмо от 1860 г. на един от най-големите чорбаджии в Котел - хаджи Петър Хаджиматеев, дарявал църкви, а синовете му Иван и Киро са приятели на Георги Раковски, настоятели на в. „Дунавски лебед“. „С часове може да се говори за тези духовни будители. Вижте писмото колко е крехко - това е жалон на българската духовност. За някои хора обаче е вторична суровина. Колекционерите сме призвани да го превърнем в първична суровина, т. е. в национална памет. Това е вид възкресение“, заключи Александров.

„Намираме се в бездиханно време - младите бягат навън или злословят срещу родината във форумите.  Аз съм кореняк от Сливен и съм възпитан да обичам родината си. Бих направил всичко за нея, въпреки че работата ми не е свързана с историята“, сподели инж. Георги Мъндев, притежател на най-големия архив на Христо Ботев. „Когато бях малък, дядо ми от Жеравна ме викаше да ми разказва за участието си в превземането на Одрин. Аз бягах, играех и когато пораснах си дадох сметка, че съм изтървал нещо, което съм можел да науча. Губим паметта си, а трябва да я съхраним за децата си. Трябва да се поучим от възрожденците. Драсов, преди да умре, казва на жена си: „Пари и имоти нямам, нищо не мога да оставя освен доброто си име.“ Спомена за тези хора трябва да предадем на децата, защото не всичко е пари“, заключи Мъндев.