Image 1
Image 2
Image 3
Image 4
Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)
Get Adobe Flash player

Работно време:


Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Оструша

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Етнографски Комплекс "Кулата"

от 15 април 2017 от 09:00 до 17:00 ч.


Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

 


Обектите "Хелвеция" и "Грифони" са затворени за посещения до приключване на текущия проект.

СЕВТОПОЛИС

Разположен е върху невисока тераса по течението на р. Тунджа, която го огражда от юг и югозапад, а от изток е нейният приток р. Голяма Варовита. Разкрит е при строителните работи на язовир Копринка /бившия Г.Димитров/, като проучванията се вместват в периода 1948-1954г. Разкопките са водени от проф. Д.П.Димитров и проф. М.Чичикова. Името на града е неизвестно в античната писмена традиция. Едва след откриването на надписа от т.н. Царски дворец става възможно идентифицирането му. Севтополис не прави изключение от съществуващата по това време практика на създаване на нови градски селища от владетеля, като името му е производно на това на монарха.


Градът има неправилна петоъгълна форма и се разполага на площ от 50 дка. Крепостната му стена е дълга 890 м, като по протежението и предимно от северозапад и североизток са разположени правоъгълни кули и бастиони. Стената  е дебела около 2 м с основа от ломени камъни, докато надстройката е била от кирпич нивелиран с дървени греди.

Южната крепостна стена на Севтополис


Застрояването на града е станало еднократно, като са спазени принципите на ортогоналното проектиране /т.н. Хиподамова система/, като в конкретния случай има известно отклонение от посоките на света. Двете  порти са от северозапад и югозапад и дават началото на  главните улици, които се пресичат под прав ъгъл при градския площад /агората/. Всички второстепенни улици са успоредни на главните и при кръстосването си обособяват инсулите, в които са разположени жилищните сгради. Една улица е преминавала от вътрешната страна по цялото протежение на крепостната стена. Градът е бил снабден с канализация, няколко кладенеца са задоволявали нуждите от прясна вода. Централно място е заемала агората, където според Севтополския надпис е бил олтарът на Дионис. Около нея са били разположени важните обществени сгради.

В северния сектор на града е цитаделата, обградена със самостоятелна крепостна стена, подсилена също с кули. Монументален вход – пропилон е осъществявал прехода към вътрешния двор. В дъното му е разкрита представителна сграда идентифицирана като царска резиденция. Тя е била с обширно преддверие, вероятно с колонада, зад което са разположени голяма зала измазана с щукатура, оцветена в т.н. структурен стил и жилищни части. Запазени са основи на стълба, вероятно за втори етаж. Именно в т.н. Дворец е намерен надписът, според който един от четирите му екземпляра е поставен в храма на Великите богове. Това дава повод да се предположат и храмови функции на сградата.

Тържествена зала в двореца на Севт ІІІ


Жилищните сгради разкрити в Севтополис представят основните елински типове къщи – пастадна /с вътрешен двор и покрит портик – пастас/, с простас и перистилна /около централния двор с правоъгълен план от всички страни са подредени помещенията/. Основите им са от ломен камък с калова спойка, а във височина са използвани кирпич и леки конструкции. Колонадите са били дървени, а сградите са покривани с керемиди, при направата на които се смесват лаконски и коринтски стил. Почти във всяко жилище върху пода на главното помещение се разкрива глинобитно култово огнище – есхара, богато украсено с шнурова украса в различни комбинации. Предполага се, че са свързани с почитането на богинята на домашното огнище. Някои от сградите не са били само жилищни, а и със стопански характер.

В източната крепостна стена има данни за  трета порта, водеща към реката. Това дава повод да се предполага въз основа и на търговските контакти на селището за наличието на пристан. Податки за плаваемост в тази епоха има и за р. Марица.

Предполага се, че извън крепостните стени е живеело обикновеното население и там са били разположени работилниците. За това косвено свидетелстват и многобройните артефакти от разкопките на града – керамичния материал, различните инструменти свързани с каменоделство, дървообработване и металообработване.

Предвид факта че Севтополис е  столица, не е изненада количеството на импортните стоки – амфорна тара, вносна гръцка керамика, предмети на лукса, монети и т.н. Най – многобройни са печатите на о. Тасос, следвани от тези на Синопе, Родос и Хиос. Чернофирнисовата керамика свидетелства за връзките с крайбрежните райони. Що се отнася до монетите – представени са македонските владетели /Филип II , Александър III , Касандър, Лизимах и др./ и единични монети на градове като Месамбрия, Аполония Понтика, Енос, Лизимахия .

Монетното производство на града е изцяло династическо, т.е. принадлежи на основателя му Севт III. Малкият номинал свидетелства, че са служили на местното монетно обръщение, а ареала в който се намират очертава границите на територията контролирана от него.

Градът просъществува сравнително кратко време от началото на последната четвърт на IV до средата на III.в.пр.Хр., като има индикации и малко след това.

 

Завеждащ oтдел:

Меглена Първин

Tелeфон: 0431 99031

E-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

 

Графична възстановка на древният град Севтополис

Проект за възкресяването на древният тракийски град Севтополис. Автор арх. Жеко Тилев.

Още за Севтополис