Image 1
Image 2
Image 3
Image 4
Български (България)English (United Kingdom)French (France)Spanish (Spain)German (Germany)
Get Adobe Flash player

Работно време:


Исторически музей "Искра" - Централна експозиция
всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Музей на розата /парк "Розариум"/

всеки ден от 09:00 до 17:30 ч.


Казанлъшка гробница - копие
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Голяма Косматка - Гробница Севт III
всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Шушманец

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Могила Оструша

всеки ден от 09:00 до 17:00 ч.


Етнографски Комплекс "Кулата"

от 15 април 2017 от 09:00 до 17:00 ч.


Дом Петко Стайнов

Вторник - от 09:00 до 12:00 ч.

Сряда - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Четвъртък - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

Петък - от 13:00 до 18:00 ч.

Събота - от 09:00 до 12:00 ч. и от 13:00 до 18:00 ч.

 


Обектите "Хелвеция" и "Грифони" са затворени за посещения до приключване на текущия проект.

ЕТНОГРАФИЯ

Етнографската експозиция на Исторически музей ”Искра” отразява особеностите в бита и културата на хората от Розовата долина. В  периода ХVІІІ-ХІХ в. в  града се преселват много българи от Копривщица и Клисура, Търновско, Габровско, Трявна. Преселниците носят със себе си надежда, очаквания за по-добър живот, много амбиция и желание за работа. През ХVІІ в. в Долината се появява и розата като етерично-маслена култура. Всичко това помага в Казанлък много бързо да се  развият  занаяти, търговия, скотовъдство и той да се превърне в един от най-активните подбалкански градове.

Нашите гости могат да видят  образци от бакърджийството, грънчарството, абаджийството, гайтанджийството, златарството.

Традиционното народно облекло в Казанлъшко е сукманената носия. В женския костюм се включват още и риза, престилка, забрадка, пояс, чорапи, различни горни облекла според сезона. Сукманът е изработен от домашно тъкан плат, в черен цвят, без ръкави и с опашки. Опашките са богато украсени ивици от тъканта на сукмана.Те се запасват под колана и освен декоративна имат и практическа функция. При работа на полето, опашките се затъкват в пояса отпред и правят сукмана по-удобна за работа дреха. Сукманената носия завършва с традиционното женско забраждане. В района е било разпространено от преселниците от Габровско и Търновско сокайното забраждане. Представени са колекции от опашки и сокайни шевици, които заедно с шевиците, разкриват изящния усет на българката към красота и удобство, разказват цветни истории за любов, надежда, богата душевност.

Основно допълнение към носията и красотата на жената са разнообразните по вид и материал украшения. Експонирани са различни тепелъци, прочелници, кръжила, китки, гривни, обеци, колани и колиета, които и днес изумяват с красотата и майсторството на изработка. Отлика на местните златари е, че маркират своите украшения с „гюл-трендафили”.

Мъжкото селско облекло в Казанлъшко е чернодрешно. Мъжкият костюм се състои от потури, украсени с гайтани и бяла памучна риза. Върху ризата се носят елеци от червен шаяк, с богата украса от гайтани и телени копчета. Поясът е от червен вълнен плат, като различните нюанси на цвета са белег за семейното положение на мъжа - светъл за ергените, по-тъмен за женените, до черен за дядовците. Калпакът, най-често изработван от овча кожа, навоите и „кадънките”, заедно с цървулите, завършват мъжката селска носия.

Казанлък се налага в представите на съвременниците си като основен производител на розово масло.Розопроизводството дава тласък и за развитието на други съпътстващи занаяти. „ Розата дава име на долината, става символ на българската нация, носи добро послание на близки и непознати  народи, става дори благодат или проклятие за живота и съдбата на хората” (П.Константинов). Още от древността розата става символ на съвършенството и страстта. Винаги се е възприемала като ритуално растение и затова и до днес посещението в Долината на розите е вид магия. Ухаещите и нежни цветове на розата са втъкани в китениците и килимите, бродирани са по  ризите, възглавниците и покривките, изковани са по пафтите, гривните и коланите, изписани са по иконите,  раклите, стомните и медните съдове, издълбани в резбите на таваните, вратите, чешмите.

Етнографската част на музейната експозиция представя и отличителното в бита и психологията на местните жители. Розата като култура изисква целогодишна работа и затова тя олицетворява същността на българина -  упорит и всеотдаен труд, радост от работата и постигнатото, внимание към детайла и огромна любов към земята.

 

Завеждащ oтдел:

Венелина Пеева

Tелeфон: 0431 99050

E-mail:  Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.